сряда, 17 юли 2013 г.

63 км. от Пловдив-Кричим-Перущица-Първенец-Прослав-Пловдив - 63 км

На 26 май 2013 г. тръгнахме от Пловдив по пещерско шосе за Кричим. Преминахме през с. Куртово конаре. Пътуването до там беше доста натоварващо. Коли, автобуси, тирове хвърчаха край нас с пълна сила. Не беше особено приятно да ти профучават покрай ушите. Един голям камион едва не ме издуха с карбонката на Богдан. В Куртово конаре ни очакваше още по-голяма и неприятна изненада - над 2 км. паваж. Повечето време трябваше да бутам или да избирам тротоарите, където също не беше много гладко. Аз пътувах с карбонката single speed на Богдан, а Гошко беше с японската шосейка. Велосипедите се представяха добре, нищо, че японката беше доста стара, реставрирана от Гошко, а карбонката  ми беше голяма, но се справихме. Не си носехме почти нищо за ядене, освен две вафли. Добре, че между гр. Кричим и с. Куртово конаре имаше пазарче, където продаваха ягоди и череши. Купихме по половин кг. от двата вида плод. Разбира се, че ягодите бяха опустошени на минутата, докато черешите оставихме за по-късно. Накрая ги изядохме чак в Пловдив.







Надежда ни беше да обядваме в гр. Кричим. За наше съжаление никъде не намерихме нещо, което да ни хареса. Така си останахме гладни. Там също се натъкнахме на паваж от центъра на града чак до края.

От Кричим по хубав асфалтов път се запътихме към Устина. Където също ударихме на камък. Всичко бяха изяли. Залъгахме се с по една вафла и продължихме след кратка почивка за гр. Перущица. Спряхме на центъра. Там изядохме по един сладолед с не добро качество, ама като бяхме гладни, какво да направим?!

Последната ни надежда остана да похапнем в с. Йоким Груево. Там има един ресторант известен на колоездачите с шкембе чорбата. Аз не обичам такава супа, но си хапнах пилешка. Вкусна беше. Гошко нищо не си хареса и продължи да гладува.

Преди да стигнем до селото се отбихме за да видим и снимаме Червената черква край гр. Перущица. Предходния път, когато бяхме там изгубихме по най-мистериозния начин снимките, затова се отбихме специално да я снимаме и изпратим на Гошо Шуманов. Бяхме му обещали да му изпратим снимки от там. Този ден изминахме 63 км.

Ето я и самата черква:













  






Пред Червената черква край гр. Перущица
Този ден направихме пробег от 63 км. Времето беше чудесно и ние бяхме в добро настроение. Получихме по-голяма увереност в способностите ни в шосейното колоездене. Този вид колоездене започна все повече да ни харесва. За шосейни велосипеди до гр. Кричим е за предпочитане през с. Прослав, с. Злати трап, Брестовица, гр. Перущица, с. Устина и гр. Кричим. Разстоянието със сигурност ще е по-малко, но поне няма да се пътува сред високоскоростни автомобили и нефтените изпарения на камиони и автобуси.



Няма коментари:

Публикуване на коментар