петък, 19 юли 2013 г.

66.66 км от Пловдив до х. Равнища и обратно

13 Юли 2013 г. Прогнозата за времето беше обещава - слънчево и приятно топло. След направеното миналата събота изкачване с байкове, решихме, че е ред на шосейките да се изкачат до х. Равнища. Дали щеше да ни е по-леко? Трябваше да проверим. Опитахме се да потеглим колкото се може по-рано. Отново не приготвих нищо за ядене освен резонните бисквити и вафлички за всеки случай. Пътят ни отново премина през гребната база. От там през кръстовището за с. Прослав. След прелеза ни примамиха една от ляво, а друга от дясно банчарници. Напоследък уж се опитвам да избегна яденето на банички, но се изкуших. Купихме два бюрека и продължихме към околовръстното. Там свихме наляво и продължихме към светофара между с. Коматево и с. Първенец. В Първенец на бензиностанцията нямахме търпение да опитаме баничките. Гошко си поръча кафе, а аз някаква топла карамелена напитка, която беше много сладка. Подкрепихме се и продължихме към с. Храбрино. Тук не можахме да пропуснем пазарчето. Купихме две праскови и след кратка почивка продължихме.


Шуртяща стена с малко каменно басейнче в центъра на с. Дедово




В центъра на с. Дедово

Този път наистина ни беше по-леко. Шосейките се държаха добре, но въпреки всичко отвреме навреме спирахме да си починем, а аз и да побутам, защото мускулчетата ми не са чак във върховна форма. Добре, че обувките ни са за ходене по скални местности, а не специални за шосейки. Така можех да се придвижвам без проблеми по шосето. Тъкмо набирах скорост и сили, когато минаваше някоя кола, чиито изпарение още щом погълнех започвах да се задушавам и така нарушавах ритъма на каране. Трябваше да спра за да урегулирам дишането си, защото иначе веднага ме удряше в мускулите. Те отслабваха от липсата на кислород. Чувствах се безпомощна. Беше събота и имаше доста коли по пътя. Много ми е неприятно, но не съм свикнала да преодолявам газовите изпарения от автомобилите. Дробовете ми са свикнали да дишат чист планински въздух. Това е от туризма. Не си спомням за колко време, но успяхме да се качим до с. Дедово. Спряхме на центъра до магазин-ресторанта. Купихме си от сладоледовите десерти Туикс, Баунти, Сникърс. Те бяха малки и едва усетихме вкуса им. Този път устояхме на глада, защото знаехме, че горе на Равнища се пече скара.

Районът на х. Равнища се намира на около 3 км. по-нагоре от с. Дедово. Пристигнахме доста по-свежи от предишния път, когато изкачихме това разстояние с байкове. Денивилацията на пътя е около 1100 м. спрямо гр. Пловдив, а той самият е с остри и стръмни завои.

 



Разбира се първата ми работа беше да поседна на една пейка на сянка за да си поема въздух и да си почина. Гошко веднага провери какво има за ядене и не след дълго ми помаха за да се присъединя към него на опашката. Нямаше много хора, но пък имаше много храна. Бях доста изгладняла и не можех да реша какво да си избера. Исках и тиквички, и пържола и риба, и салата.  За съжаление нямаше пържола. Имаше шишчета, кебапчета и кюфтета. Понеже всичко се продавало на порции си взех малко сьомга, печена във фолио, една чиния отрупана със салата и една порция с тиквички и млечен сос. Гошко пък вече си бил купил едно шишче, едно кюфте и едно кебапче с порция картофи, както и една кутия бира Каменица с грейпфрут и две чаши. Разочарованието ни беше голямо, защото всичко това се оказа студено, дори и картофите. Единствено сьомгата беше топличка, но тя можеше да се яде и студена. Както и да е... Бяхме доста гладни за да придиряме. След малко започнаха да печат топли и пресни кебапчета и пържоли, но ние вече си бяхме купили. Похапнахме, изтегнахме се на тревата и не след дълго поехме по обратния път. Мислехме да тръгнем нагоре от разклона за с. Дедово към с. Бойково и с. Лилково. Добре, че се отказахме. И без това пътят никак не беше малко. Когато се прибрахме километражът показваше 66.66 км. за около 6 часа само каране. Иначе тръгнахме около 8 и 30 часа сутринта, а се върнахме към 17 часа. Навръщане минахме през с. Брестовица, с. Злати трап и с. Прослав, гребната база. Решихме да избегнем напрежението по околовръстното шосе. Така пътят ни се удължаваше, но затова пък карахме по-спокойно. Автомобилният трафик по междуселските шосета е по-слаб.

Спускането надолу беше не по-малко епично от изкачването. Стръмният наклон с остри завои ни държеше под напрежение. Трябваше да спираме на няколко пъти за да си отпочинат ръцете ни от натискането на спирачките, както и мускулите на краката. Аз много се стягам. Не знам дали има правила при карането на шосейки по-различно от това на байковете, но е доста напрегнато. Може би много повече се стягаме отколкото трябва. Нямаме голям опит с шосейките. Последните две години карахме байкове. С шосейките сме не повече от един два месеца. Гледаме световно известните състезания по колоездене по телевизията. Копираме от тях разни приоми, но може би имаме нужда от уроци по колоездене с шосейки и още опит в този спорт.

На гребната база седнахме на една пейка за да разпуснем и да се полюбуваме на водата. Наблюдавахме минаващите край нас велосипеди. Преценявахме ги, обсъждахме ги. Имаше интересни екземпляри. Много ни хареса едни бегач Пежо. На Гошко очите му останаха в него. Доста запазен или може би добре реставриран - тъничък, елегантен и с много добри цветови съчетания. Не можахме да забележим какви са техническите му данни, само това, че скоростите се превключваха долу на рамката, а не на кормилото.

Тъкмо се наканихме да си тръгваме, когато видяхме Тино да прелита край нас. Поспря за малко. Едва го му направихме няколко снимки и той отпраши за да се срещне с приятел, с който щяха да карат заедно.



 На гребната база


Тино


Тино и аз на гребната база


С Тино позираме на Гошко за снимка


Тино заминава. Очакваше го приятел.

Решихме, че за в бъдеще, ако караме велосипеди по посока с. Храбрино и нагоре да не караме по околовръстното. И на отиване и на връщане да минаваме през с. Брестовица. Така  пътят ни ще се увеличи, но поне ще караме по-спокойно. Трафикът през селата е по-малък отколкото по околовръстното и шосето с. Коматево - с. Първенец.

Този път се разминахме без дъжд и без приключения. Само дето се претъпкахме във Фабриката за храна и танци, но след такова каране си заслужаваше.

Макар и трудничък маршрутът ни хареса.

Няма коментари:

Публикуване на коментар