вторник, 23 юли 2013 г.

От с. Розино по пътя за ливадите под вр. Юмрука,

На 28 април 2013 година нашата бойна чета от Дани, Делчо, Гошко и аз поехме от с. Розино с байковете по пътеката за Голямата поляна и ливадите под вр. Юмрука.

Зимата бяхме в този район, но пеша. От тогава мечтаехме да отидем с байковете по горските пътища в района. През зимата се движехме по туристическата пътека, която от начало е стръмна, но после, когато излязохме по горските пътища много ни харесаха, затова решихме, когато се запролети да опитаме да минем с байковете по тях. Ето, че дойде и този момент.


Още извън селото започна стръмно изкачване по изровен горски път. Е, може би за по-опитните той ще бъде предизвикателство, но аз не можех да карам непрекъснато. На места спирах да почивам и да побутам байка. Другите също спираха за да ме изчакат. Те бяха по-добри по такива терени. Обичат изкачванията и спусканията по неравни, горски терени. Доста време се изкачвахме за да стигнем до пътя, който знаехме от зимата. От там бързо стигнахме до езерото, където обядвахме. Беше ветровито. Навесът беше останал без покрив и нямаше къде да се скрием. След като се подкрепихме със сандвичи продължихме до подножието на хълма от където минава пътеката за х. Ехо. Тук свършваше нашето изкачване.



Езерото

Решихме да не се връщаме по стария път, а да продължим по пътя за водохранилището на с. Христо Даново. И този път не беше в по-добро състояние от предишния. Доста беше изровен и каменист. Отново трябваше да бутам и да карам. Този ден се поизмъчих. Поизмъчих и спътниците си, защото трябваше да ме изчакват. Може и на тях да им е било трудно, но нищо не казваха. Караха байковете и си мълчаха. Само отвреме навреме, спираха за да ги настигна. Спряхме един - два пъти да си починем. Веднъж до камара нарязани и повалени на земята дървета и втория път на полянката с чешмата, където се подкрепихме с бисквити и пихме студена водичка. Водата е много пивка и приятна за пиене. От нея сравнително бързо стигнахме до водоема. Там полегнахме на пейките и върху масата. Делчо заспа моментално, а ние с Дани се въртяхме в полусъница. Гошко реши да отиде нагоре по другата пътека, която също води за ливадите под вр. Юмрука. Това е пътеката от с. Христо Даново за х. Рай. Колко време се въртяхме върху пейките не знам, но когато Гошко се завърна от странстване, станахме и продължихме към с. Христо Даново и от там за с. Розино. Направихме един огромен кръг.


На фона на вр. Юмрука


За мен беше труден маршрут. Всеки може сам да прецени. Аз по принцип не обичам неравните, стръмни и каменисти, горски пътеки. Предпочитам да ги обхождам пеш, вместо с велосипед.


Аз и Дани 


На фона на вр. Юмрука

Сега отново ми се върти из главата отново да се изкачим по този път над с. Розино, но вместо да се спускаме по пътя за с. Христо Даново да караме по пътя, който свърза езерото с другите биваци направени по-надолу по пътя. Това беше първоначалната ми идея за този преход, но другите предложиха по-горе описания вариант - да се спуснем по пътя за с. Христо Даново. Така моята идея остана не осъществена. Ще видим, може и да го направим. Вече стана много топло (вече сме края на м. юли, когато пиша тези редове), а склонът по който трябва да се изкачим до езерото е от южната страна. Ще ни бъде още по-трудно, а се съмнявам, че можем да станем по-рано и да се изкачим по хлад, като избегнем големите горещини.



Делчо и Гошко



Le coquillage - перчене



Няма коментари:

Публикуване на коментар