петък, 9 август 2013 г.

От с. Старожелезаре до комплекса Белокамъне и обратно

На 14 Юли 2013 година отново великата четворка се събра и сътвори нов маршрут - от с. Старожелезаре до комплекса Белокамъне в близост до комплекса и могилите на с. Старосел. Маршрут с повишена трудност. За съжаление не снимах пътя, но ще се опитам да го опиша - каменист, неравен, на места стръмен с ронливи камъни, т.е. истинско предизвикателство за байкари. На всичкото отгоре, макар че пътят е ужасен за превозни средства, доста авантюристи профучават по него с автомобили или мотори. За мен не беше голямо удоволствие да карам по този ронлив, песъчлив, каменист път, със стръмни участъци - неприятни както за катерене, така и за спускане и в същото време минавайки някой мотор или джип да ме напудри хубаво с праха от шосето.

Снимките, които направих и публикувам не говорят нищо за неприятния път. Нещо повече, може да ви се стори удоволствие да отидете до Белокамъне, където има басейн със студена вода, ресторант с нискокачествена храна и чалгаджийска музика. Природата е много красива, но заградена с огради, за да се покаже, че това е частна собственост. Собствениците са се постарали да изглежда уютно и приятно за посетители, но дали е така?! Всеки би могъл да прецени сам за себе си.


Басейнът със студена вода на Белокамъне


Бунгала и дървени къщички за почивка на Белокамъне


Ресторантът на Белокамъне

Дани и Делчо

Микроязовир в близост до Голямата могила на с. Старосел







Фотосесия на Дани и Делчо край микроязовира





Хотел-ресторант Старосел



Съвети при лечение на рани от колоездене, ухапвания от насекоми, слънчеви изгаряния на кожата


1)  Кървящи рани от охлузвания се почистват добре с вода и сапун. След това се дезинфекцират с йод, реванол, кислородна вода или спирт (каквото имате в наличност) и се покриват с цитопласт. На другия ден се дезинфекцират със спирт, след това се намазват с крем за рани Вита-Мерфен или някакъв антибиотик за рани - Фусидин, Гентамицин. Това се прави 2-3 пъти дневно. Ако раните са големи и кървящи, вечер е хубаво да се слага цитопласт (антисептична лепенка) за да не се нараняват допълнително и ако има гной да се изтегли от марличката. Хубаво е по-голямата част от деня да бъдат отворени за да дишат. След няколко дни може да използвате и сулфатиазол - антисептичен прах. С него напудряте раната. Той спомага за  по-бързото й заздравяване и за предпазване от външни замърсявания. След втория ден може да се къпете и миете, това не е проблем за раната, дори така тя се почиства по-добре, но след това непременно трябва да се дезинфекцира и да й се сложи от Вита-Мерфена или антибиотик на маз.

2)  Ако имате натъртвания с подутини, добре било да ги охладите с лед от камерата на хладилника. Колкото повече време охлаждате подутината, толкова по-бързо спада отока.

Снимки на рани и развитие на заздравяването им:

Рана на коляно 1-ви ден

Рана на лакът 1-ви ден

Рана на коляно 7-ми ден

Рана на лакът 7-ми ден

Излекувана рана на крак на 14-я ден

Излекувана рана на лакът на 14-я ден

3)  Съвети при ухапване от пчели, оси, комари или други подобни насекоми. Ако не сте алергични от ухапванията на по-горе изброените насекоми и имате спешна нужда от лекар, можете да използвате Фенистил гел или Псило-Балсам гел. И двата гела спомагат за намаляване на сърбежите и лекуват отоците от ухапванията. Сокът на скилидка чесън е чудесен помощник при ухапвания от пчели и оси. Най-напред, обаче трябва да извадите жилото на осата или пчелата, ако е останало в кожата. Обикновено пчелите си оставят жилата, осите успяват да ги измъкнат.

4)  При слънчеви изгаряния на кожата добри помощници са Дефламол или Пантенол. Дефламолът е маз, а Пантенолът е във вид на спрей. Киселото мляко също е безценен помощник при такива случаи, но след като отнеме температурата, трябва да бъде измито от тялото, защото започва да дърпа кожата.

четвъртък, 8 август 2013 г.

28 км - От с. Неделево до с. Беловица и обратно

Богдан имаше карбонов шосеен велосипед сингълспийд. Много ми беше интересно как се кара такова колело. Бях чувала, но не се бях докосвала до такова нещо. Бях любопитна дали бих могла да го карам. Един ден Гошко го докара вкъщи. Наложи се да се направят някои промени по колелото за да мога да го подкарам. Нали не съм много висока, трябваше да се смени колчето на седалката за да мога да стигам педалите. Колелото ми беше доста голямо по размер. Все пак с малко адаптации успях да го възседна. Най-напред го изпробвах на гребната, а след това решихме да пробваме и на по-дълго разстояние. Вече знаехме, че пътят от с. Неделево до с. Беловица е чудесен за бегачи, затова натоварихме велосипедите на колата и хайде в Неделево. Този път Гошко беше с японския бегач, а аз със сингълспийда. Сингълспийд значи велосипед с една скорост, ако някой не знае, да му поясня. Отпред венецът е доста голям (не запомних броя на зъбците), а отзад е доста по-малък в сравнение с нормалните велосипеди. Така, че без никакви превключвания на скорости се катери по височини и спуска надолу. Пътуването с този нов и неизвестен за мен велосипед беше интересно преживяване. Височината след с. Любен и преди язовир Пясъчник с малко повече усилия я изкачих безпроблемно, както и малкото изкачване преди с. Беловица. По нанадолнището се спускаше с нормална скорост, т.е. не се засилваше прекалено бързо. Останах очарована и бях във възторг от сингълчето. Реших, че това е моят тип колело. Не беше необходимо да се превключват никакви скорости. Мързелива работа! Само за мен!

Няколко дни по-късно при други обстоятелства и опити за преминаване на по-дълги разстояния разбрах, че това е велосипед по-скоро за градски условия, където не е необходимо голямо изкачване и спускане, както и при каране на кратки разстояния. Сравнително навреме се усетих да не си направя такова колело. Както се казва: начесах си крастата. Разбрах какво значи single speed и толкова. Все пак много съм благодарна на Богдан, че ми предостави тази уникална възможност да покарам и такъв тип велосипед. Хубав е, но не е универсален.

21 май 2013 год.






На фона на яз. Пясъчник




На път за с. Беловица

 


Розови градини на фона на яз. Пясъчник


В далечината Стара планина

сряда, 7 август 2013 г.

От с. Иганово до поляната с чешмата в Средна гора

На 19 май 2013 г. Великата четворка отново беше заедно и пое по нов маршрут. За да имаме повече приключения и смесено каране по асфалт и по горски пътища, тръгнахме от с. Иганово в посока с. Христо Даново. От селото поехме по пътя за х. Ехо и вр. Юмрука. Целта ни беше поляната с чешмата. Направихме си хубаво маршрутче. За него си мечтаехме още от зимата, когато по тези пътеки странствахме като туристи. Все още беше пролет и на места беше кално и мокро. Като цяло е чудесен маршрут със средна трудност. Има изкачвания, каменни настилки - горски път с неравности. И този ден пролетните валежи не ни простиха, но за наш късмет бяхме на сушина до пропусквателния пункт на погребите, а и валежите не бяха обилни. Изморихме се, но затова пък прекарахме чудесно! Останахме доволни от пътешествието.

 



Почивка
 



Бутане и измъкване от калта и локвите




Сред гората




На поляната с чешмата - нашата крайна цел



Охлюв


На чешмата

Чешмата




На обед








На каруцата под навеса



Докато спре дъжда


По пътя за с. Иганово