сряда, 7 август 2013 г.

От Козница по билото на Средна гора до гр. Копривщица и от там до Козница

11 Май 2013 г.

Пътешествие с байкове по билото на Средна гора. То започна от Козница и продължи по билото на Средна гора. Целта ни беше вр. Богдан. Отначало пътят изглеждаше обещаващо добър, но скоро се натъкнахме на изровени коловози, после объркахме пътя и трябваше да се връщаме назад. Новият път се оказа още по-изровен и стръмен. На няколко места слизахме за да бутаме - имаше големи и дълбоки локви. Аз се подхлъзнах и паднах заедно с байка. Не съм забелязала, че при падането съм изгубила задната светлина. Доста дълго катерихме по неравен и стръмен терен, но когато стигнахме на билото, беше чудесно. Страхотни пейзажи се виждаха в далечината, на север - Стара планина с нейните върхове, на юг - билото на Средна гора. Чудехме се кой от върховете е вр. Богдан. Колкото повече карахме, толкова повече ни се струваше, че няма да го стигнем. И наистина... вр. Богдан се оказа далече и времето не ни достигна да се доближим дори подножието му. Успяхме поне да го видим в далечината, дори и да се снимаме на неговия фон. Пътят беше чудесен за байкове и ние напредвахме сравнително бързо. Когато наближихме голямо стадо овце, неочаквано ни погна глутница от кучета - пазачи. Едва се отървахме без ухапвания. Ако не беше овчарят, щяха да ни разкъсат. Бяха повече от 6. Аз и Дани се изплашихме много и предложихме да се връщаме. Страхувахме се да продължим. Гошо много ни се ядоса, че не сме се събрали около него. Като сме били на група, нямало да ни нападнат. Слава Богу, размина ни се! Продължихме към вр. Богдан, който се виждаше в далечината. Когато разбрахме, че е твърде далече, решихме да се спуснем към гр. Копривщица и от там по шосето да се приберем до Козница, където бяхме паркирали. Спускането към гр. Копривщица беше по-лесно и по-кратко от изкачването. Там ядохме сладолед, някои пиха кафе. След като си починахме, тръгнахме по шосето, но когато наближихме Козница се отбихме по стария подбалкански път София - Бургас. Там се караше по-спокойно, защото нямаше трафик. Пътят изглеждаше равен, но по превключването на по-леки скорости, разбрахме, че има постепенно изкачване. Към края на пътуването ни стигнахме до една чешма с хубава студена вода. Делчо дори поизми техните велосипеди. Когато стигнахме разклонението, ние с Дани се изтегнахме край пътя, а мъжете продължиха за да докарат автомобилите. Така успяхме да си починем малко и да си побъбрим. Когато Гошко пристигна с автомобила, ми предложи аз да се спусна с байка до с. Розино. Това бяха още 10 км. допълнително. Бях доста изморена и затова се подвоумих, но накрая реших да пробвам. Аз обичам спусканията. От бързане не си спуснах седалката и скоро ръцете ми си измориха от стискане на спирачки. Трябваше да спра и да я смъкна малко надолу. Май беше късно, защото ръцете вече ме боляха. Едва успях да се спусна до покрайнините на селото. Бях твърде изморена за това приключение за да усетя насладата от спускането по нанадолнището. Беше доста емоционален ден с приятни преживявания и хубаво настроение. Хубав и разнообразен маршрут. Струва си да се опита!

Вр. Вежен





По билото на Средна гора
Делчо на билото на Средна гора на път за вр. Богдан

Делчо


На пътя от който се върнахме


На една страна захвърлил байк, на друга раница

На билото на Средна гора - пътя за вр. Богдан

След свадата с кучетата


Стадо коне

Гошко на фона на вр. Богдан

Мондракър


Дани

Дани и Делчо

Аз и Дани

Аз и Делчо



На фона на вр. Богдан
  

Аз и Дани на фона на вр. Богдан

Малък ремонт велосипеда на Дани




По пътя за гр. Копривщица

Нива с пшеница


Полето край гр. Копривщица
Пътя за Копривщица

Към Козница

Почистване на велосипеди
Гошко отпътува



Край чешмата

Няма коментари:

Публикуване на коментар