четвъртък, 26 ноември 2015 г.

52,52 км. От с. Найденово, до чешмата на с. Съединение и обратно от с. Наденово до с. Верен и обратно до с. Братя Даскалови и от там обратно до Найденово

На 21 ноември един от последните топли дни на 2015 година се отправихме отново към с. Найденово. Този ден се събудихме с температури около 20 градуса. По-късно стана още по-топлод почти 26 градуца по Целзий. Една невероятно топла есен!

Маршрутът по колоездене на 21 ноември 215

Пристигнахме в с. Найденово по обед и за загрявка се отправихме към с. Съединение, където спряхме на чешмата над селото. Пътят до селото е перфектен с хубав асфалт, но след него в поска с. Сърневица е надупчен, груб и неприятен път дори и за байкове. Затова се върнахме обратно до с. Наденово. Обядвахме каквото си носехме и се спуснахме към с. Голям Дол, а от там към с. Малък Дол. В края на селото завихме по хубав асфалтов път който свързва пътя между селата Братя Даскалови и Верен. На разклона завихме към с. Верен. Този път е със стар, груб асфалт на много места закърпен, но поне няма дупки. До селото пътят се изкачва непрекъсното и, когато стигнахме там се почувствахме малко уморени, но не спряхме. От село Верен поехме към с. Медово. Асфалтът е нов и хубав, направо песен и при това спускане. Не след дълго на Жорката му хрумна да завие по един коларски път, въпреки, че имахме уговорката да не караме този ден по офроуд пътища. Трябваше да го последвам. Пътят ме изненада. Оказах се приятен коларски път с хубава утъпкана настилка. Нямаше коловози поне до там докъдето стигнахме. Понеже ми хареса, Жоро реши да прекъсне удоволствието ми и се върна обратно и аз трябваше отново да го последвам. Разгледахме околността - красив изглед към селата Колю Мариново и Медово.
















В село Верен
Когато се озавахме отново на асфалтирания, продължихме да се спускаме. В с. Медово направихме бесен спринт, защото от предишни карания бяхме забелязали, че в двора на бившото ТКЗС се мотаят кучета, които лая бясно срещу велосипедисти.




Изглед към долината и селата
Тъй като спускането не беше уморително продължихме да караме и когато стигнахме до с. Малък Дол, предложих да продължим до с. Братя Даскалови. Едва там спряхме в парка на селото за да си отдъхнем и след кратка почивка поехме по пътя за с. Найденово.

Направихме еднин хубав маршрут без много големи натоварвания със съвсем малко офроуд за украса!

Изглед към с. Медово и с. Марково

Още един офроуд, за който бях забравила

Закъснели слънчогледи


По този път се отбихме за да проверим накъде отива


сряда, 25 ноември 2015 г.

47.62 км. От с. Найденово, офроуд, с. Верен, офроуд, с. Кольо Мариново, офроуд, с. Медово, с. Малък Дол

На 22 ноември 2015 год. си направихме чудесна екскурзия с велосипедите.

Изминахме 47,62 км. за 3:38 часа, при Vavr - 13:06 км/час и Vmax - 40,86 км/час.



Отново километрите на приложението и това от компютъра на велосипеда се различават, защото забравих да включа навреме приложението.

Денят беше по-студен от вчерашния. Духаше силен вятър от югоизток. На места трябваше да се борим с него. Въпреки неособенно благоприятните условия за каране, направихме едно супер приключение с байкове. Тъй като беше хладно аз се навлякох с доста дрехи, които по-късно трябваше да се чудя, къде да ги пъхам по джобовите на якето.

Тръгнахме от с. Неделево с намерение да стигнем до с. Чехларе и от там по коларския път да стигнем до с. Медово и през с. Малък Дол да се върнем обратно в с. Найденово. Да, ама - не...



Пътя край нивите на юг от с. Неделево




Пътя покрай нивите на юг от с. Неделево

Първият офроуд













































На Жорко му прищрака да пробваме някакъв пряк път към с. Медово. Само, че ударихме на камък. Пътят, който избахме минаваше през реката на селото, която не можехме да пресечем, защото нямаше нито мост, нито брод. Върнахме се в центъра на селото и се отправихме към с. Голям Дол. Преди да стигнем селото на Жорко отново нещо му забръмча в главата и кривна надясно покрай нивите. Пътят не беше лош. Ставаше за офроуд, но по едно време пътят зави наляво и се отправи към друга нива и изведнъж свърши - превърна се на коловози и бурени, скрити от висока трева. Велосипедите затанцуваха нагоре - надолу, наляво - надясно. Жоро продължи да си пробва здравината на велосипеда и своите умения. На мен обаче ми омръзна да се друсам по гърмудите и слязох. Пресякох нивата бутайки велосипеда. От другата страна на нивата, пътят беше по-утъпкан и по-приятен за каране, ама ние сме объркали посоката.

Върнахме се обратно на централния път, от където се отправихме за с. Верен. Пътят между него и с. Братя Дасколови не от най-приятните пътища - друслив, напукан, целият в кръпки и с лек наклон. Ние продължихме по него борейки се с вятъра и неравностите по пътя. Когато стигнахме в с. Верен бяхме гладни като вълци посред зима. Носех само една вафла Мура, но на кого да стигне понапред?! Добре, че в това село има магазин и то добре зареден. Купихме си още два вафли, пихме кафе, което ни хареса и след като си поехме дъх тръгнахме да търсим коларския път, по който тръгнахме миналата неделя, но се върнахме, защото беше късно. Спуснахме се по хубавия асфалтов път към с. Медово и някъде почти по средата на пътя между двете села открихме пътя и поехме по него. От него се откри чудна гледка към селата Медово и Колю Мариново. Красиви дъбове се извисяваха покрай пътя, на които не можах да устоя и им направих няколко снимки. Пътят беше сравнително в добро състояние. Нямаше дълбоки коловози. Напредвахме бързо. Предполагахме, че ще излезем в покрайнините на с. Колю Мариново. Поне така ни каза магазинера от с. Верен. Само, че пътят ни изхвърли някъде по средата на пътя между селата Верен и Колю Мариново. Както и да е... продължихме и след известно време стигнахме селото. 








По план трябваше да отидем до село Чехларе и от там по познатия ни коларски път край язовира и лозята да стигнем до асфалтовия път за с. Медово и по който трябваше да се върнем в с. Неделево. Само, че този ден на Жорко непрекъснато му изникваха нови и нови идеи за нови и нови приключения. Той разпита един селянин от с. Колю Мариново дали има пряк път до с. Медово и след като разбра, че имало хубав път по който минавали дори автомобили, успя да ме навие да направим проучване и на този път. Уж спазвахме насоките, които ни дадоха, но стигнахме до под кривата круша. Спуснахме се по един изровен път покрай едно лозе, което мислехме, че точно това лозе, за което селянинът ни спомена. И след като хубавичко се надрусахме по коловози и неравности се наложи да се върнем обратно в селото, защото пътят се оказа без изход. Само обратният път беше стръмен и на мен ми излезе въздуха. Накрая се наложи да сляза и да побутам последните 100 м. до горе.


Колко измамно равно изглежда на снимката!



От тук надолу е доста стръмно и друсливо.
Това е грешният път, по който тръгнахме и се наложи да се върнем обратно

Чудехме се какво да правим. Аз бях навита да се връщаме обратно към с. Верен или да продължим към с. Чехларе и там по познатия ни коларски път да направим завой към с. Медово. Жорката обаче все още не искаше да се откаже от идеята да намери правилния път и да продължим пътя си по него. Набра смелост и започна да вика край оградата на последната къща от селото. От вътре обаче упорито никой не се обаждаше. Виждаше се, че има хора, но си траеха и не дава признаци на живот. Той не се отказваше и повиши глас. Най-накаря се показа един мъж и след него и една жена. Разпитахме ги за пътя от къде минава и дали е добър за велосипеди. Оказа се, че наистина сме тръгнали в неправилна посока. Имало лозе, но то било по-надолу, а не това лозе, което се виждаше в края на селото. И не трябвало да тръгнем надясно, покарай дъба, като ни каза предишният селянин, а наляво. И така хъката, мъката отново се съгласих да тръгнем в новата посока. Според вторият селянин били само 2 км. до асфалтовия път за с. Медово. Оказаха се 3,5 км, а не два, но както и да е... продължихме да се друсаме, да криволичим по коларския път, който буквално ми изцеди силичките, които се топяха като запалена свещ. Като не бях обядвала  - само на две вафли, имах чувството, че няма да стигна до асфалта. Пътят беше повече спускане и това още повече ме изтощаваше. Непрекъснато трябваше да стискам спирачки и да внимавам да не ме хвъли някъде велосипеда. По едно време видяхме една убита лисица. Не спрях да я снимам, защото Жорката хвърчеше напред, а аз не го виждах. За да не изостана съвсем, не посмях да спра и продължих да се спускам. По едно време Жоро спря и каза, че трябва да се връщаме, защото пътят се спускал в някакво дере и от там нямало да можем да се измъкнем. Не му повярвах и продължих да напредвам. Не можех да повярвам, че сме направили още една грешка. Нямах сили да се връщам обратно. Щях да пукна, но не исках да се връщам за нищо на света. Оказа, че хитрецът само се шегувал с мен. Хубава шега!

























За наш късмет стигнахме здрави и читави до асфалта, където усмихнати и доволни си направихме снимка за спомен. От там вече нямахме проблеми. Пътят беше само спускане по хубав асфалт. Така, че силите ми постепенно се възвърнаха и успях да стигна неверидима до с. Найденово, въпреки силният вятър, който се беше усилил още повече. По-късно научихме, че на някои места в държавата е имало ураганни ветрове с изтръгнати дървета, съборени стълбове, села останали без електричество и изобщо било голямо бедствие. Ние също се борихме с вятърните мелници и успяхме да ги победим.

В с. Неделево ни очакваше баничката, която изпекох рано сутринта и която макар и студена ни се стори много вкусна, нищо че сутринта я омърморих, че съм я направила малко суха и с малко сирене. Купихме си кофичка кисело мляко и така от сухата баница не остана и трохичка. Подсладихме я с два вида сладко от праскови и череши, които направих през лятото. Така започнахме да възвръщаме силите си.




Жорката беше на върха на щастието от супер техничния офроуд, който направихме, а аз бях като изцеден лимон. Толкова бях изтощена, че вечерта съм спала непробудно цели 6 часа. За мен това е рекорд!


Малък колокрос около с. Найденово на 15 ноември 2015

15 ноември 2015

Пътя от с. Найденово за с. Долно Ново село
Пейзаж край с. Найденово
Наизток от пътя

Ниви с цвекло

Изглед на североизток от пътя

понеделник, 23 ноември 2015 г.

47 км. Смесен маршрут от Найденово, Сърневец, Съединение, Братя Даскалови, Гранит

Това е схемата на маршрута, който направихме на 12 Ноември 2015 с велосипеди. На него е написано 45,3 км, но всъщност изминахме 47, 2 км, защото забравих навреме да включа приложението за колоездене. В действителност винаги има разлика между измерването чрез приложението и това на компютъра, монтиран на самия велосипед.


Пътят насевер от с. Найденово за язовира
Денят беше слънчев и топъл. Същинско лято. Температурата достигна почти 23 градуса! Нещо невероятно за ноември! С байкове тръгнахме от с. Найденово по хубав асфалтов път до язовира между с. Найденово и с. Долно Ново село, а от там продължихме по стръмен каменист горски път до с. Дряново. Беше доста изровен от камионите на дървосекачите, които все още продължаваха да разреждат гората и да товарят дървесина на камионите. Един голям камион с две ремеркета очакваше други два за да претоварят дърветата от тях върху неговата каросерия. Те бяха направили дълбоки коловози по горския път. Това затрудняваше карането на велосипеди през гористата местност. В гората беше сравнително тъмно и трудно се виждаха очертанията на пътя. Дупки и камъни се редяха по него. Беше ми страшно да карам бързо по този терен. Не се чувствах сигурна и реших да спра. Спирането стана рязко и не можах да овладея положението. Изгубих равновесие и се озовах на земята. Натъртих си дясното коляно, с което от няколко години имам проблеми.

Язовира на с. Наденово










На път за с. Дряново

След с. Дряново продължихме по сравнително хубав коларски път до с. Сърневец, където малко преди да стигнем селото един джип изкочи на среща ни. Той напредваше бързо без да има намерение да спре и продължи да пътува по тесния път, което ме принуди да спра бързо. При спирането как улучих дълбока 20 сантиметрова дупка, не знам?! От толкова място в бързината успях да стъпя точно в дупка! Беше така замаскирана, че изобщо не се забелязваше. И отново се озовавах се на земята. Просто мал шанс. 12 Ноември явно не ми беше късметлийски ден. Отново дясното ми коляно пострада. Сега все още имам синини над него. Всъщност трябва да се радвам, че не си счупих крака.

Микроязовирче след с. Дряново по пътя за с. Сърневец
За кратка почивка е време и за малко снимки естествено
Природата беше приказно красива в този слънчев ден. Макар и есен все още се зеленееха големи площи засяти с някаква култура или никнеше просто трева. Другаде пък беше разорано и готово за нова сеитба. Храстите и дървета бяха обагрени във всякакви есенни цветове. Слънцето препичаше ласкаво, а небето беше синьо с тук таме по някое бяло облаче. Чувствахме се страхотно, въпреки неприятните премеждия!

По коларския път след с. Дряново

По пътя от с. Дряново за с. Сърневец


Тъкмо се поуспокоих, когато в с. Сърневец ни нападнаха кучета. С бесен лай ни последваха. Едното дори успя да ме захапе за клина върху глезена. Господи, щях да умра от страх! За щастие не ме нарани. Бясно завъртях педалите и то скоро се отказа да ме преследва. Когато спрях няколко километра по-надолу целите ми крака вибрираха. Не бях на себе си. След малко и Жоро пристигна. Интересно, кучетата само мен нападат. Той винаги се измъква невредим. Всъщност не веднъж са ме погвали селски псета и все мен преследват. В края на селото седнахме да си поемем дъх, да си отпочинем и измислим тактика за връщане. Друг път за връщане нямаше и не можехме да избегнем кучетата. Жоро се натовари с няколко камъка в джобовете, а аз тръгнах в насрещното движение за да съм по-далече от кучетата. Слава Богу! Този път ги нямаше и се измъкнахме невредими. От с. Сърневец по надупчен като швейцарско сирене, друслив асфалтов път с голямо изкачване и спускане стигнахме до с. Съединение. Преди това спряхме до една чешма, която разпознах, че вече сме били по този път миналата или по-миналата година и от който имах лоши спомени. В с. Съединение поспряхме да отдъхнем на пейката зад чешмата в центъра на селото, а след това продължихме до с. Найденово по хубав асфалтов път. Изминахме само 27,5 км., а аз се чувствах изтощена като че ли съм изминала 87 км. По-емоционален и по-изтощителен ден в колоезденето не съм имала. Беше невероятно, че оцелях само с натъртване и няколко синини.

Коларският път между с. Дряново и с. Сърневец
беше почти гладък като асфалтов път

Микроязовир в района на с. Дряново

Пътят от с. Дряново за с. Сърневец се спуснахме
с бясна скорост почти 39 км/час. Просто да не повярваш!

По пътя от с. Сърневец за с. Съединение
Изглед от пътя към с. Сърневец
За кратка почивка в с. Съединение
Чешмата близо до с. Съединение
В Найденово си изядохме сандвичите. Аз се посъвзех малко и отново поех на път, но вече сама към с. Гранит. Минах през с. Голям Дол, с. Братя Даскалови - там спрях за малко и продължих по стръмен груб асфалтов път до с. Гранит, където Жоро ме очакваше за да натовари велосипеда ми. Ох...много емоционален и изтощителен ден беше за мен 12 Ноември 2015 година! Със сигурност няма да го забравя! Така станаха 47,2 км. колоездене по разнообразен терен. Дори бих казала твърде разнообразен - асфалт, надупчен асфалт, каменист горски път, полски път, offroad, изобщо - кеф ти риба, кеф ти паламуд.

Парка на с. Братя Даскалови



Изпращане на залеза по пътя между селата Братя Даскалови и Гранит

Над с. Гранит
Изпращане на залеза над с. Гранит