47 км. Смесен маршрут от Найденово, Сърневец, Съединение, Братя Даскалови, Гранит

Това е схемата на маршрута, който направихме на 12 Ноември 2015 с велосипеди. На него е написано 45,3 км, но всъщност изминахме 47, 2 км, защото забравих навреме да включа приложението за колоездене. В действителност винаги има разлика между измерването чрез приложението и това на компютъра, монтиран на самия велосипед.

Пътят насевер от с. Найденово за язовира

Денят беше слънчев и топъл. Същинско лято. Температурата достигна почти 23 градуса! Нещо невероятно за ноември! С байкове тръгнахме от с. Найденово по хубав асфалтов път до язовира между с. Найденово и с. Долно Ново село, а от там продължихме по стръмен каменист горски път до с. Дряново. Беше доста изровен от камионите на дървосекачите, които все още продължаваха да разреждат гората и да товарят дървесина на камионите. Един голям камион с две ремеркета очакваше други два за да претоварят дърветата от тях върху неговата каросерия. Те бяха направили дълбоки коловози по горския път. Това затрудняваше карането на велосипеди през гористата местност. В гората беше сравнително тъмно и трудно се виждаха очертанията на пътя. Дупки и камъни се редяха по него. Беше ми страшно да карам бързо по този терен. Не се чувствах сигурна и реших да спра. Спирането стана рязко и не можах да овладея положението. Изгубих равновесие и се озовах на земята. Натъртих си дясното коляно, с което от няколко години имам проблеми.

Язовира на с. Наденово

На път за с. Дряново

След с. Дряново продължихме по сравнително хубав коларски път до с. Сърневец, където малко преди да стигнем селото един джип изкочи на среща ни. Той напредваше бързо без да има намерение да спре и продължи да пътува по тесния път, което ме принуди да спра бързо. При спирането как улучих дълбока 20 сантиметрова дупка, не знам?! От толкова място в бързината успях да стъпя точно в дупка! Беше така замаскирана, че изобщо не се забелязваше. И отново се озовавах се на земята. Просто мал шанс. 12 Ноември явно не ми беше късметлийски ден. Отново дясното ми коляно пострада. Сега все още имам синини над него. Всъщност трябва да се радвам, че не си счупих крака.

Микроязовирче след с. Дряново по пътя за с. Сърневец

За кратка почивка е време и за малко снимки естествено

Природата беше приказно красива в този слънчев ден. Макар и есен все още се зеленееха големи площи засяти с някаква култура или никнеше просто трева. Другаде пък беше разорано и готово за нова сеитба. Храстите и дървета бяха обагрени във всякакви есенни цветове. Слънцето препичаше ласкаво, а небето беше синьо с тук таме по някое бяло облаче. Чувствахме се страхотно, въпреки неприятните премеждия!

По коларския път след с. Дряново

По пътя от с. Дряново за с. Сърневец

Тъкмо се поуспокоих, когато в с. Сърневец ни нападнаха кучета. С бесен лай ни последваха. Едното дори успя да ме захапе за клина върху глезена. Господи, щях да умра от страх! За щастие не ме нарани. Бясно завъртях педалите и то скоро се отказа да ме преследва. Когато спрях няколко километра по-надолу целите ми крака вибрираха. Не бях на себе си. След малко и Жоро пристигна. Интересно, кучетата само мен нападат. Той винаги се измъква невредим. Всъщност не веднъж са ме погвали селски псета и все мен преследват. В края на селото седнахме да си поемем дъх, да си отпочинем и измислим тактика за връщане. Друг път за връщане нямаше и не можехме да избегнем кучетата. Жоро се натовари с няколко камъка в джобовете, а аз тръгнах в насрещното движение за да съм по-далече от кучетата. Слава Богу! Този път ги нямаше и се измъкнахме невредими. От с. Сърневец по надупчен като швейцарско сирене, друслив асфалтов път с голямо изкачване и спускане стигнахме до с. Съединение. Преди това спряхме до една чешма, която разпознах, че вече сме били по този път миналата или по-миналата година и от който имах лоши спомени. В с. Съединение поспряхме да отдъхнем на пейката зад чешмата в центъра на селото, а след това продължихме до с. Найденово по хубав асфалтов път. Изминахме само 27,5 км., а аз се чувствах изтощена като че ли съм изминала 87 км. По-емоционален и по-изтощителен ден в колоезденето не съм имала. Беше невероятно, че оцелях само с натъртване и няколко синини.

Коларският път между с. Дряново и с. Сърневец
беше почти гладък като асфалтов път

Микроязовир в района на с. Дряново

Пътят от с. Дряново за с. Сърневец се спуснахме
с бясна скорост почти 39 км/час. Просто да не повярваш!

По пътя от с. Сърневец за с. Съединение

Изглед от пътя към с. Сърневец

За кратка почивка в с. Съединение

Чешмата близо до с. Съединение

В Найденово си изядохме сандвичите. Аз се посъвзех малко и отново поех на път, но вече сама към с. Гранит. Минах през с. Голям Дол, с. Братя Даскалови - там спрях за малко и продължих по стръмен груб асфалтов път до с. Гранит, където Жоро ме очакваше за да натовари велосипеда ми. Ох...много емоционален и изтощителен ден беше за мен 12 Ноември 2015 година! Със сигурност няма да го забравя! Така станаха 47,2 км. колоездене по разнообразен терен. Дори бих казала твърде разнообразен - асфалт, надупчен асфалт, каменист горски път, полски път, offroad, изобщо - кеф ти риба, кеф ти паламуд.