неделя, 22 ноември 2015 г.

56,5 км. От с. Братя Даскалови до с. Славянин



На 8 ноември направихме страхотен маршрут с байкове. Повечето време карахме по асфалтови пътища, но имахме и няколко километра офроуд по коларски път през нивите и покрай лозята. Супер маршрут за велотуризм!

Изминахме 56,5 км. От тях около 7 км. offroad, а останалите по хубав асфалт.



Тръгнахме от с. Братя Даскалови по хубав асфалтов път с леко изкачване и спускане. Стигнахме до с. Голям Дол. Още в началото на селото се спускахме към с. Малък Дол по абсолютно нов асфалтов път направен с пари от Еврофондовете. Истинско удоволствие е да спринтираш по такова шосе! Завихме надясно и се отправихме към селата Марково, Медово, Славянин.

Трасето, което изминахме по асфалтовия път и коларския път над с. Славянин
От с. Славянин продължихме на север. Пътуването ни продължи по сравнително хубав асфалтов път, но не след дълго и стръмно изкачване асфалтът свърши и се озовахме на черен горски път, който започна да се спуска към някакъв дол. Отказахме се да продължим по-нататък, защото вече си бяхме набелязани офроуда под с. Славянин.

Това е горският път по който тръгнахме след като свърши асфалта
Маршрутът от най-северната точка над с. Славяни до хълма над с. Чехларе


Офроудът започна от пътя между с. Медово и с. Славянин и продължи до с. Чехларе
Началото на офроуда
Жорко щастливо се впусна в нови приключения


Калните участъци от офроуда


























Пътят беше почти равен, на места с дълбоки изровени коловози, кал и локви. На две места се наложи да пренасяме велосипедите си за да не станем на бубараци.

Преживяването беше велико! Минахме покрай голяма зелена нива, лозе, което беше оградено от всякъде и трябваше да го обиколим от 3 страни, продължихме покрай едно микроязовирче, в което плуваха ято диви патици, които излетяха, още щом приближихме микроязовирчето и закръжиха над него. От стената на микроязовира до с. Чехларе пътят беше още по-равен, а от там имаше хубава гледка към селото. Щом наближихме Чехларе 3-4 псета ни погнаха със силен страховит лай. Добре, че се отказаха да ни преследват. В центъра на селото си починахме за малко. Подкрепихме се с айро шоколад и една вафла, която разделихме на две и се с пуснахме надолу към с. Колю Мариново. В края на с. Чехларе пътят започна стръмно да се катери нагоре. Когато стигнахме върха на хълма между двете села, започна страхотно спускане. Беше супер!

Микроязовирът и летящите над него патици
Есента беше обагрила дърветата и храстите с красиви краски
 


Обратният път от с. Чехрларе до с. Голям Дол
Пътят от с. Голям Дол до с. Братя Даскалови

В с. Колю Мариново поспряхме да си отдъхнем и продължихме надолу към с. Братя Даскалови. Пътят от с. Чехларе е със стар груб асфалт, напукан и на доста места закърпен. За байкове става. Тъй като е почти нанадолнище, сравнително бързо се стига до с. Братя Даскалови.

От там се отправихме към с. Найденово, където се натоварихме и поехме обратния път към Пловдив.
Пътят между с. Братя Даскалови и с. Чехларе
Залез над с. Гранит



Преди с. Гранит поспряхме да похапнем малко и да хвълим поглед към долината, която се беше ширнала навред. с. Братя Даскалови се виждаше на североизток в далечината. Коминчетата пушеха и затъмняваха хоризонта. Верен почти не се виждаше.


Няма коментари:

Публикуване на коментар