На 16 май 2013 г. излязох извън гр. Пловдив с японския бегач, който Гошко постегна и вече беше в състояние да се пътува с него извън града. За първи път правех токова пътешествие. До този момента карах байк. Сега трябваше да се уверя дали мечтата ми да се кача на шосейка си струва. Да! Струваше си! И още как! От този момент се влюбих окончателно в шосейките. Беше невероятно преживяване. Старият японски бегач возеше меко. Чувствах се страхотно! Нищо, че бегачът беше поне на 30 години, но се държеше чудесно! Спряхме край с. Церетелево. Пътят беше неравен за шосейка, затова пък беше доста спокоен - нямаше движение. От с. Неделево в посока яз. Пясъчник, пътят беше фантастичен! След с. Любен има едно изкачване, което успях да изкача превключвайки скоростите, които за моя изненада се намираха на рамката на велосипеда, а не горе на кормилото, където съм свикнала да бъдат. След изкачването, спряхме за да си направим снимки. Понеже ми бе за първи път с шосеен велосипед, не исках да прекалявам и след фотосесията си тръгнахме. За да не прекаля с колоезденето спомогна и неочакваното нападение на комари. Кой би могъл да предположи, че ще има толкова много комари по това време, беше все още светло?! Едва качихме велосипеда на колата и успяхме да се приберем вътре. Потеглихме веднага. Не можехме да се мотаем и минута повече. Кръвопийците не ни оставиха на спокойствие. Нападението им беше непредвидимо.
 |
| По по пътя с. Царетелево - с. Неделево |
 |
| На шосето към язовира |
 |
| Откраднати мигове |
Няма коментари:
Публикуване на коментар