сряда, 17 юли 2013 г.

75 км. от с. Неделево до гр. Стрелча и обратно до Пловдив

На този ден - 09 Юни 2013 г., направих първите си 100 км. на шосейка. До тогава най-голямото ми постижение беше около 75 км, разбира се с маунтен байк. Вечерта бях като разглобена и спах непробудно почти шест-седем часа - нещо непостижимо за мен. Умората бе голяма и неповторима.

Денят отново беше топъл и приятен. За мен колоезденето започна от с. Голям чердак. Гошко замина да остави колата в с. Неделево. Аз го настигнах там и после продължихме заедно по пътя за яз. Пясъчник, с. Беловица, с. Парчевич до гр. Стрелча. Там се отбихме в почивна станция Роза с надеждата, че ще намерим нещо топло за обед, нищо че си носехме сандвичи, бисквити и вафли. Само, че сервитьорката се държа доста надменно и недобронамерено и ние решихме, че ще минат и без нашите пари. Поседнахме в градината на станцията, където имаше басейн, статуя на жена с глинен съд за вода, пейки и приятна прохлада. Не бяхме подготвени за плаж за да използваме басейна и неговата ободрителна свежест. Всъщност добре, че не останахме по-дълго в станцията. По-късно отдалече наблюдавахме как се изсипва невероятен порой над Стрелча. Сиви облаци се струпаха за нула време и надвиснаха над града. Ние отново трябваше да препускаме по шосето към с. Неделево. Когато стигнахме там, Гошко предложи да продължа към гр. Пловдив сама. Аз малко с неохота се качих на Sock Blazer и ща не ща завъртях педалите. Напредвах бързо и така стигнах до с. Строево, където вече нямаше накъде да вървя. Трябваше да се кача на колата. Точно в това време от някъде изкочи Марин, велосипедиста, с който се запознахме случайно, когато карах карбончето на Богдан. Срещнахме се в с. Беловица. Гошо веднага предложи да продължа с него. Човекът нямаше нищо против да ме съпровожда. Благодарение на него успях да се добера до табелата на гр. Пловдив. Там именно направих 106 км. Доста страх брах докато се добера до града. Колите хвърчаха покрай нас с над 100 км/час. Под надлеза на автомагистралата пътят се стеснява, в същото време се вливат нови коли от магистралата - с една дума - опасна ситуация. Все пак се измъкнахме невредими. Получих поздравления от Марин за доброто каране. Той беше изненадан, че карам доста бързо. Когато аз водех се справях по-добре, отколкото, когато бях след него. Аз не съм научена да карам наблизо до друг колоездач. Страшничко ми е да не се блъсна и затова пазя дистанция. Това го дразнеше. Той искаше да карам като професионалист, а аз не можех. И как да мога, като едва от известно време карах шосейка?! За шосейка не ми е минавало през главата, че мога да се кача на такова нещо. Преди това карах байк. А и за този начин на придвижване в индианска нишка се иска някой да ти покаже как се прави и ти да се тренираш да правиш това. А ние си караме кой както може и на разстояние.

По-долу са изложени снимки от пътешествието ни към г. Стрелча.


Жита и язовир Пясъчник 


 С Shock Blazer на фона на житата


Отново на път


Обратно по пътя от с. Беловица


На път за с. Любен


  На път към шосето покрай яз. Пясъчник


Жорко на фона на яз.  Пясъчник


От ново на байка


Напред с поглед назад


С. Беловица в далечината


 Средна гора 


Язовир Пясъчник - зум



Градината на почивна станция Роза


Стълби към ресторанта на станцията


Част от градината на станцията


Докато ние шетаме нагоре надолу и търсим храна, велосипедите си почиват



Басейна и детския кът за игра

Няма коментари:

Публикуване на коментар